Ясос (Iasos) — карийски пристанищен град-съкровищница на егейското крайбрежие на Турция

Ясос (Iasos, İassos) — древен карийски град на брега на залива Гюллюк (Güllük Körfezi), един от най-живописните и недооценени археологически паметници в Егейска Турция. Разположен в провинция Мугла, недалеч от съвременното селище Киикишлацик, Ясос привлича с рядкото съчетание от антична топография, отлично запазени елинистични и римски постройки и характерния „розов“ мрамор, който се е добивал именно тук и се е доставял в Рим, Александрия и Константинопол. Бивш процъфтяващ пристанищен град с богата история, датираща от минойската епоха, днес посреща пътешествениците с тишината на маслиновите горички, шума на морето и идеално различимия план на агората, булевтерията и римския театър. Това е място за тези, които обичат античността без тълпи и предпочитат „истинските“ камъни пред реконструираните фасади.

История и произход

Според писмени източници Ясос е основан в началото на I хилядолетие пр.н.е. от колонисти от Пелопонес, пристигнали от Аргос, но археологическите находки сочат, че тази територия е била населена още през къснобронзовата епоха, около XV век пр.н.е. При разкопките са открити минойска керамика и микенски артефакти, което говори за ранни връзки с Крит и континентална Гърция.

През класическата епоха Ясос е бил част от Делоския морски съюз под ръководството на Атина, плащал е форос и активно е участвал в егейската търговия. Градът няколко пъти преминава от ръцете на Атина в тези на Спарта и персите по време на Пелопонеската война и след нея. През IV век пр.н.е. Ясос става част от Карийската сатрапия под властта на династията на Гекатомнидите с център в Галикарнас.

Елинистичен разцвет

След походите на Александър Македонски Ясос преживя истински разцвет: той се превърна в най-важното пристанище на източното Средиземноморие, център за добив и обработка на прочутия ясоски мрамор (lapis Iassensis) — мрамор с характерна розово-кафява окраска и вълнообразна текстура, ценен в целия античен свят. Този камък е бил използван при строителството на римските терми на Каракала, при облицовката на базиликите в Константинопол, а по-късно — дори във венецианските дворци. Приходите от мрамора позволиха на града да издигне мощни крепостни стени, агора, булевтерий, гимнасии и светилища.

Ясос се споменава в декретите на елинистичните царе и е имал статут на „свободен град“ при Селевкидите, Птолемеите и Аталидите. Той е запазил ключова роля при римското владичество, влизал е в провинция Азия и е продължил да доставя мрамор за имперски проекти чак до III–IV век сл. Хр.

Византия и Средновековието

През византийския период Ясос се превръща в епископство, влизащо в митрополията на Кария. На територията на града са построени няколко християнски базилики, а част от античните храмове са преустроени в църкви. Градът преживя арабските набези през VII–VIII век, но към XII–XIII век запада и се обезлюдява. След завладяването на региона от тюрките и османците на мястото на Ясос възниква малко рибарско селище Asin Kurin, което съществува до началото на XX век.

Съвременни разкопки

Систематични разкопки в Ясос се провеждат от италианска археологическа мисия от 1960 г. под егидата на Болонския университет. За половин век са открити агора, булевтерий, светилището на Артемида Астиас, римски театър, акропол, ранновизантийски базилики и обширни некрополи. Част от находките е изложена в местния лапидариум – малък музей на открито – и в Археологическия музей на Бодрум.

Специално ще отбележим приноса на мисията под ръководството на Дорис Леви и по-късно на Фейла Нечелдяр-Болини: благодарение на тяхната работа е възстановена хронологичната последователност на застрояването, разкрити са минойските пластове и са описани епиграфските паметници. На територията на Ясос са открити над 200 надписа на гръцки език, включително фрагменти от химни в чест на Артемида Астиас и почетни декрети. Тези епиграфски свидетелства превръщат Ясос в един от най-„озвучените“ антични градове в региона: всеки камък буквално говори с гласа на своята епоха.

Ясоският мрамор и неговата съдба

Розово-белият ясоски мрамор се превърна в визитна картичка на града. Кариерите се намираха на няколко километра северно от полиса; изкопаните блокове се спускаха към пристанището по специално прокарани пътища и се товареха на кораби. Цветът на камъка варира от топло розово до лилаво-сиво, а неговата вълнообразна текстура се вижда добре при полиране. Този мрамор е бил използван в храмовете на Ефес, Пергамон и Афродизиас, а през римската епоха – в императорските дворци и обществените сгради на столицата. Византийските архитекти продължили традицията и колони от ясоски мрамор могат да се видят в катедралата „Света София“ в Истанбул.

Архитектура и забележителности

Ясос е разделен на две функционални зони: крайбрежния град с агората и обществените сгради и акропола на скалистия полуостров, издигащ се в морето. Между тях се намира старата гръцка павирана улица и фрагменти от крепостните стени.

Агората и елинистическият булевтерий

Агората на Ясос е обширна правоъгълна площад, заобиколена от колонади с дорийски и йонийски колони. По нейния край минава дълъг фриз с релефи, изобразяващи гирлянди и маски – характерен елинистичен мотив. На северната страна на агората се издига булевтерий – сграда на градския съвет, отлично запазена: виждат се редовете от каменни пейки, оркестрата и долната стена на сцената. Това е един от най-добрите примери за булевтерии в Егейския регион.

Светилището на Артемида Астиас

Главното култово здание в Ясос беше светилището на Артемида Астиас – покровителката на града. Съхранени са основите на храма, олтарът и фрагменти от колоните. Според надписите, в чест на Артемида се организираха ежегодни шествия, спортни състезания и поетични агони. На територията на светилището са открити посветителни стели и многобройни дарове – статуетки, керамика и монети.

Римският театър и акрополът

В южната част на града се намира римският театър, построен през I–II век сл. Хр. на мястото на по-ранен елинистически театър. Театърът е побирал около 4500 зрители и са запазени долните редове на скамейките, както и част от сцената. От стъпалата се разкрива гледка към залива и отсрещния бряг. Акрополът на полуострова е защитен с масивни стени с кули и е бил свързан с континента чрез тесен провлак — това е естествена крепост, идеално пригодена за отбрана.

Раннохристиянски базилики

През византийската епоха на мястото на античния пристанищен комплекс са възникнали две базилики (т.нар. Източна и Западна). На пода на едната от тях е запазена мозайка с геометрични и растителни мотиви. Размерите на храмовете и качеството на довършителните работи свидетелстват, че Ясос е останал икономически активен поне до V–VI век сл. Хр.

Некропол и саркофази

Северните склонове на хълмовете около Ясос са заети от обширен некропол от елинистическата и римската епохи. Тук се виждат мраморни саркофази, погребални камери и стели с епитафии. Много от саркофазите са изработени от местен розов мрамор и са украсени с релефи във формата на гирлянди, бичи глави и маски. Част от надгробните паметници е преместена в лапидариум, а останалите са запазени на място – те могат да бъдат разгледани по всяко време.

Подводни находки

В крайбрежните води край акропола при определено осветление се виждат потопени фрагменти от кейове, пристанищни стени и опори. Част от града е потънала под водата в резултат на сеизмични колебания и повишаване на нивото на морето. Водолазите могат да видят очертанията на потопените улици и блокове от големи постройки на дълбочина 2–4 метра. Всякакъв вид подводно снимане и събиране на предмети е забранено: акваторията е обявена за защитена археологическа зона.

Интересни факти и легенди

• Според мита основателят на града е дошъл от Аргос и е довел със себе си пастир-пророк на Аполон, за да избере място за новото селище; мястото е било посочено от делфините.
• Ясоският мрамор lapis Iassensis с характерния си розов оттенък е бил ценен в цялото Средиземноморие и се е доставял чак до Северна Африка.
• В Ясос е роден философът Гекатей Абдерски (според други източници — Хекатайос от Ясос), въпреки че традицията за принадлежността му именно към този град е спорна.
• Градът два пъти е пострадал от земетресения; едно от тях през V век частично е разрушило крепостните стени на акропола, които са били възстановени от византийците.
• В съседното село Киикишлачик и до днес могат да се видят антични саркофази, използвани от местните жители като корита или основи на къщи.
• В акваторията на залива Гюллюк редовно се откриват останки от корабокрушения от елинистичния и римския период; някои находки се съхраняват в Музея за подводна археология в Бодрум.
• През IV век пр.н.е. жителите на Ясос, както съобщава Полибий, са успели да извоюват от персийския сатрап правото да секат собствена монета — сребърните тетрадрахми на Ясос с изображение на Аполон и делфин се считат за нумизматична рядкост.
• В църквите на византийския Ясос са открити дарителски надписи на знатни дами, което свидетелства за активна женска благотворителност в раннохристиянската епоха.

Как да стигнете

Ясос се намира на около 25 км югозападно от град Милас (провинция Мугла). Най-близкият летище е Милас–Бодрум (BJV) на 35 км. Най-удобно е да се стигне с кола под наем: от магистрала D330 или D525 има указателни табели за Киикишлацик. Пътят е красив, минава покрай маслинови горички и малки хълмове.

От Бодрум без кола: автобус до Милас, оттам долмуш до Киикишлацик. От селото до археологическия обект — 5–10 минути пеша. През летния сезон са възможни морски разходки с гулети от Бодрум или Гюллюк с посещение на Ясос. Ако планирате маршрут „античните градове на Кария“, логично е да съчетаете Ясос с Лабранда, Евромос и Стратоникея.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за посещение е март–май и октомври–ноември, когато не е горещо и територията е покрита с пролетни цветя. През лятото слънцето е силно, а сенките са малко, затова вземете шапка, слънцезащитен крем и достатъчно вода. Разходката из античната територия отнема 2–3 часа; за изкачването до акропола – задължителни са затворени обувки, тъй като на акропола има много каменни отломки.

В Киикишлацик има няколко прости ресторантчета с морски дарове; непременно опитайте местната риба на скара и салата-мезе. Фотоапаратът ще ви е от полза: пейзажите на Ясос с колоните по брега са особено ефектни при залез слънце. Билетът за вход е символичен и се заплаща на входа в касите с табела „Ören Yeri“. Ако имате късмет, ще попаднете на ден, когато работи италианската археологическа мисия — понякога самите учени с удоволствие отговарят на въпросите на посетителите. Вземете си бележник: на място е трудно да запомните всички надписи и разположението на постройките, а информационните табели на територията не са много.

Съчетайте Ясос с разглеждане на античните Лабранда (планинският храм на Зевс) и Миласа (древната Миласа с портата Балтас и колонадата Узун Йол). За любителите на подводните спортове заливът Гюлюк е рай: топла вода, прозрачни заливи и изобилие от древни останки на дъното. Ако планирате дву- или тридневен маршрут из Кария, към Ясос можете да добавите Евромос (впечатляващ храм на Зевс с десетина запазени колони), античната Стратоникея и крепостта Бечин. Всички те се намират в радиус от час път с кола и заедно образуват своеобразен „карийски триъгълник“ на античната история.

В обобщение: Ясос (Iasos) е малко позната перла на Егейското крайбрежие, където получавате пълен набор от антични впечатления без шум и тълпи и където древният Ясос бавно разкрива своите тайни на пътешествениците, готови да се отклонят от стандартните туристически маршрути.